Домашното насилие е глобален проблем, който измъчва и осакатява физически, психологически, сексуално и икономически. Това е едно от най-разпространените нарушения на правата на човека, което отрича главно  на жените и момичетата равенството , сигурността, достойнството, самоуважението  и правото им да се ползват от основните свободи. То присъства във всяка страна, пресичайки граници на култура, класа, образование, доходи, етническа принадлежност и възраст. Никое общество не може да твърди, че се е освободило от подобно насилие. Домашното насилие все още е сериозен и широко разпространен проблем в България. Според доклад от 2018 г. всяка четвърта жена в България е била жертва на домашно насилие. Справка от 2021 г. сочи, че 40% от българите познават жена, която е била жертва на домашно насилие. Проблемът се усложнява от фактори като слабите наказателни закони и политики и традицията, според която домашното насилие е личен проблем.

Макар насилието да се счита за крайно  неприемливо, за съжаление  то не е никаква рядкост  в българското семейство. Според статистиката всяка четвърта жена в България е жертва на домашно насилие. И въпреки, че всеки от нас познава поне една жертва на домашно насилие, тази тема все още е “табу”, като се смята, че това е проблем, който трябва да остане вътре в семейството. Всички ние знаем поговорката “Моят дом е моята крепост”, но за съжаление не всеки може с увереност да смята своя дом за крепост, а своите близки и роднини за гаранти на собствената безопасност.

България е една от малкото страни в Европа, които са приели закон за защита от домашно насилие, в който се уреждат правата на лицата, пострадали от домашно насилие, мерките за защита и реда за тяхното налагане (ЗЗДН, 2006). Чл. 2.  от ЗЗДН гласи: “Домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.”

Домашното насилие възниква, когато човек постоянно се стреми да контролира своя партньор чрез физическо, сексуално или емоционално насилие.

И нека да изясним какво означава домашното насилие:

То може да бъде физическо или психологическо и може да засегне всеки, независимо от възрастта, пола, расата или сексуалната ориентация. Може да включва поведение, предназначено да изплаши, нарани физически или да контролира партньор. И докато всяка връзка е различна, домашното насилие обикновено включва неравностойна динамика на властта, в която единият партньор се опитва да наложи контрол над другия по различни начини. Обидите, заплахите, емоционалното насилие и сексуалната принуда представляват домашно насилие. Някои извършители могат да използват деца, домашни любимци или други членове на семейството като емоционален лост, за да накарат жертвата си да направи това, което искат. Жертвите на домашно насилие изпитват понижено самочувствие, безпокойство, депресия и общо чувство на безпомощност, което може да отнеме време и много често се налага  професионална подкрепа  за преодоляване. Специалистът, който работи с жертви на домашно насилие, може да помогне на дадено лице да се измъкне от ситуацията, както и да предложи психологическа подкрепа.

Какви видове злоупотреби представляват домашното насилие?

Такъв тип  отношения могат да приемат много различни форми, като физическо насилие (удряне, блъскане или отказ от медицинска помощ), емоционално насилие (манипулация, заплахи или обиди), сексуално насилие (изнасилване, нападение или натиск върху лицето да прави секс ) и икономическа злоупотреба (задържане на средства или задлъжняване).  

Защо партньорите стават насилници?      

 Злоупотребата е водена от желанието за контрол – да се запази властта във връзката и да се заеме позиция на превъзходство. Насилието включва и обезпокоителни културални норми, особено в случаите на мъже, които нападат сексуално жени. Дали мозъкът възприема партньора като част от себе си или не, също може да играе роля, показват редица изследвания .

Идентифициране на злоупотребяващ партньор:

Насилниците не се забелязват лесно. В обществото те могат да изглеждат умни, надеждни и очарователни с личност, която привлича хората, но насаме те са буден кошмар. Много насилници се учат на насилие от семейството си и повтарят токсичните модели със собствения си партньор или деца. Те също така са по-склонни да имат правни проблеми и проблеми със злоупотребата с вещества. Хетеросексуалните мъже насилници често вярват в традиционните роли на половете, особено че основният приоритет на жената трябва да бъде грижата за техния партньор и деца. Те трябва да имат контрол и са особено склонни към ревност, обвинявайки партньора си в изневяра без никаква причина или необходимост да знаят къде е партньорът им по всяко време. 

Как действат насилниците?                                                                                                    

Насилниците често изолират своите жертви от семейството, приятелите, работата и всякакви други външни източници на подкрепа. Те могат да имат експлозивен характер и да станат агресивни по време на епизод на насилие; след това изпитват угризения и се опитват да ухажват партньора си обратно с чар, обич и обещания да се променят, но обидното поведение рядко спира.

Как можете да разберете, че сте във връзка с насилник?

Насилствените отношения са съсредоточени около контрола и властта. Обичайните тактики, които извършителите използват, включват:

  1. Модел на насилие – епизоди, осеяни с извинения, подаръци и обещания да спрат;
  2. Изолиране на жертвата от приятели, семейство, хобита или дори работата им;
  3. Насаждане на вина у жертвата за нейното поведение или желание за повече свобода.

Какви са признаците на домашно насилие?

Как можете да забележите нарцистично насилие?

Как насилието влияе на жертвите?

Може да отнеме време, преди жертвите на домашно насилие да осъзнаят ситуацията си такава, каквато е. Злоупотребата често оставя физически следи, от синини и счупени кости до задух и неволно треперене. Да изглеждат по-податливи на „злополуки“ от обикновения човек може да е предупредителен знак, че някой е малтретиран. Жертвите на злоупотреба също могат да страдат от краткосрочни и дългосрочни емоционални и психологически ефекти, включително чувство на объркване или безнадеждност, депресия, тревожност, пристъпи на паника и посттравматично стресово разстройство (ПТСР). Какви са последствията от домашното насилие? Домашното насилие е най-честата причина за нараняване на жените, което води до дори повече наранявания от автомобилните катастрофи. Физическите последствия могат да бъдат краткосрочни, като синини, болка и счупени кости, или дългосрочни, като артрит, хипертония и сърдечно-съдови заболявания. Трайните психологически последици включват депресия и посттравматично стресово разстройство. Колко често се извършва домашно насилие срещу мъже? Девет процента от мъжете могат да бъдат подложени на домашно насилие, което включва преследване, сексуално насилие и физическо насилие, според едно проучване в Обединеното кралство. Други изследвания сочат, че 28 процента от мъжете са подложени на насилие от страна на интимен партньор в САЩ. Мъжете се сблъскват с различни препятствия при получаване на помощ, защото могат да бъдат патологизирани, да не им се вярва или да им бъде отказана помощ от приюти, създадени за жени.

С какви предизвикателства се сблъскват мъжете, жертви на домашно насилие например?

Мъжете често не съобщават за домашно насилие поради страх, срам, отричане, стигма и липса на равно третиране. В резултат на това те минимизират насилието, за да се защитят. Много участници в изследвания по проблема  обясняват, че се страхуват да бъде „ осмяни “, унижавани или обратно обвинени, че са насилници , поради убеждението, че мъжете са физически способни да отвърнат на удара, когато бъдат предизвикани“.

Как домашното насилие засяга децата?

Домашното насилие може да внуши страх и объркване на детето, докато лицето, което се грижи за него, често е физически или емоционално недостъпно. Децата, които са свидетели на домашно насилие, са по-предразположени към   безсъние, нощно напикаване, вербални, двигателни или когнитивни предизвикателства, тревожност, депресия, самонараняване, агресия и домашно насилие като възрастни.

Как се преодолява домашното насилие ?

Напускането на такава токсична връзка е изключително предизвикателство, както емоционално, така и практически. Процесът включва признаване на злоупотребата, която се случва, намиране на подкрепа за безопасно напускане и обработка на преживяването и оставащата болка или страх. Оцелелите могат постепенно да работят за възстановяване на самооценката си, която е била увредена във връзката. Разработването на система за подкрепа без осъждане, и обсъждането на опита със специалист по психично здраве могат да помогнат на оцелелите след връзката.

Защо хората остават в насилствени връзки?

Идентифицирането на модел на злоупотреба и вземането на решение за напускане може да бъде изключително трудно. Някои от тези бариери включват финансов стрес, липса на място ,където да отидат, заплаха от насилие и липса на подкрепа от правоприлагащите органи. Семейните и социални очаквания също могат да създадат натиск за оставане, особено когато са включени деца. Как оцелелите могат да се излекуват от домашно насилие? Оцелелите първо трябва да признаят насилствената връзка. Записването на поведението на партньора, за да се идентифицират моделите, и разговорът с доверен приятел или член на семейството може да помогне. Свързването с организация, работеща с пострадали от  домашно насилие може да помогне при разработването на план за безопасност за напускане, а разговорът със специалист ( психолог , терапевт) може да помогне за отработването  на опита и възстановяването на самочувствието.

Пламен Въргов – Психолог към фондация „Безгрижно детство“